Карлос Насар се ражда на 12 май 2004 г. в Париж, но още в най-ранното си детство съдбата го отвежда в България. След раздялата на родителите му майка му се завръща с децата си в Червен бряг – градът, който ще се превърне в негов дом. Там Карлос расте като енергично и любознателно момче, изпълнено с желание за движение и приключения. Тогава никой не подозира, че сред тихите улици на малкия град расте дете, чието име един ден ще се чуе по целия свят.

Понякога съдбата променя живота ни в един съвсем обикновен ден. Едва деветгодишен, Карлос попада в залата по вдигане на тежести, без да подозира, че именно там ще открие своето призвание. Сред звука на тежестите и мириса на тренировъчната зала започва неговата необикновена история, а треньорът Илиян Илиев е човекът, който пръв разпознава искрата на големия талант в малкото момче. Така една случайна среща се превръща в начало на път, който ще изисква огромна воля, безброй усилия и смелост да мечтаеш отвъд възможното.

Зад бъдещите медали и световни рекорди стоят хиляди часове труд, преодолени трудности и моменти, в които отказването би изглеждало по-лесно от продължаването. Но Карлос не върви по този път сам – до него е Илиян Илиев, човекът, който не просто го учи да вдига тежести, а му помага да израства, да вярва в себе си и да не се предава пред препятствията. С времето връзката между двамата става толкова силна, че Карлос нарича своя треньор „втори баща“ – признание за обичта, доверието и подкрепата, които стоят зад спортните му успехи. Най-голямата сила на един бъдещ шампион не е само в мускулите и волята му, а и в човека, който го подкрепя, и който вярва в него дори когато пътят е труден.

Още като дете Карлос започва да доказва, че усилията му в залата не са напразни. С всяко състезание той трупа опит, увереност и смелост да мечтае все по-високо, а първите отличия са награда за труда и постоянството му. През 2018 г., едва на 14 години, печели европейската титла за кадети в Милано – успех, който загатва за огромния му потенциал. Това е моментът, в който момчето от Червен бряг прави първите си големи крачки към една мечта, която тепърва ще го отведе много по-далеч.

На 16 години Карлос дебютира при мъжете на Европейското първенство в Москва и се връща със сребро в двубоя и злато в изтласкването. Същата година в Ташкент 17-годишният щангист става световен шампион в категория до 81 кг — с 374 кг в двубоя и световен рекорд от 208 кг в изтласкването.

Първата година в категория до 89 кг започва със сребро от Европейското първенство в Тирана. На световното в Богота Карлос остава без успешен опит в изхвърлянето и без класиране в двубоя, но в изтласкването вдига 220 кг, печели златото и подобрява световния рекорд. 

В Ереван идва първата европейска титла при мъжете — 395 кг в двубоя и 221 кг в изтласкването, и двете световни рекорда. По-късно същата година на Гран При II в Доха Карлос печели двубоя с 393 кг и отново подобрява световния рекорд в изтласкването — 223 кг.

Четири големи състезания — четири победи в двубоя. Европейска титла пред родна публика в София, злато на Световната купа в Пукет и олимпийска шампионска титла в Париж със световен и олимпийски рекорд от 224 кг в изтласкването. Годината завършва в Манама със световна титла и световни рекорди в двубоя и изхвърлянето.

Категориите се сменят — доминацията остава. В Кишинев, в категория до 96 кг, Карлос печели европейската титла със световен рекорд от 417 кг в двубоя. На световното във Фьорде, вече в новата категория до 94 кг, взима трета световна титла и подобрява световния рекорд в изтласкването — 222 кг.

Батуми: четвърта поредна европейска титла — 386 кг в категория до 94 кг и три златни медала в изхвърлянето, изтласкването и двубоя. Погледът вече е насочен към една цел — Лос Анджелис 2028.